В колко пустини си карал?
Около двеста. Карал съм във всяка пустиня в Америка, Мексико, Мароко, Перу, Португалия…
“Този, който може да излезе се преражда, докато онези, които са вътре остават загубени.“
Това е стара поговорка за пустинята Руб ал Кали в Саудитска Арабия. Тази митична територия разположена в Арабския полуостров, обхваща около 650.000 км2 .
Добре дошли в Empty Quarter(Празно каре) – най-голямата пясъчна пустиня в света. Границите и се разпростират от Обединените Арабски емирства до Оман и Йемен на юг. Състезателите ще трябва да се преборят със зашеметяващите размери на пустинята с помощта на пътната си книга.
Дюните може и да изглеждат едни и същи за обикновения наблюдател, но всъщност те са различни по вид. Тези пясъчни планини варират по размер, цвят и дълбочина. Ако не си роден в тази среда, трудно би станал част от нея. Когато става въпрос за разгадаване на пустинята и нейния терен – Кейси Къри се чувства като у дома си. Той е израснал в Южна Калифорния, само на два часа път от пустинята.
Пилотът Monster Energy Can-Am Team води в категория SSV-Бъги. Изминали са осем от дванадесет етапа. Кейси ни разказа какво е да „сърфираш“ по дюните в една от най-негостоприемните пустини на света.
Около двеста. Карал съм във всяка пустиня в Америка, Мексико, Мароко, Перу, Португалия…
Всички дюни са различни. В Саудитска Арабия са подобни на тези в Абу Даби – по-къси и остри от едната страна. Тук вятъра играе много важна роля във формирането им. Височината им достига до тази на някоя малка планина – около 450 метра. Дюните в Саудитска Арабия са много меки. Когато слънцето ги напече става още по-зле. Много е трудно за каране. В щатите имаме подобни дюни, но не са толкова високи. В Перу дюните са много високи и пясъка е мек както тук, но цветът му е бял и е много трудно за каране през деня.
Все едно сърфирам вълните в океана. Най-важното е да запазиш скорост и да не нарушаваш ритъма си. Ако спреш ще имаш проблеми.
Когато става въпрос за дюните, разчитам изцяло на инстинкта си. Навигаторът ми помага за посоката, в която трябва да се движим, но когато става въпрос за карането – следвам интуицията си. Чувствам се едно с пустинята.
По-лесно е да набереш инерция по твърдите дюни. На меките е важно да имаш ритъм и да поддържаш темпо. Понякога в Дакар караме нощно време по дюните – това е много трудно. Не виждаш нищо – караш на сляпо.
Ужасно е! Няма никой около теб, трябва да разчиташ на себе си и своя навигатор. Губил съм се много пъти. Лесно е да се объркаш, когато си се концентрирал в карането.
Не искаш да катастрофираш в дюните. Ако не прецениш ситуацията е лесно да се обърнеш. С мотор можеш да станеш и продължиш отново, но ако се обърнеш с бъгито ще ти трябва помощ.
Не засядайте! Това е най-важното правило. Не спирай и се опитвай да поддържаш ритъм. Вторият съвет е да се научиш да различаваш дюните. Това е по-скоро усещане. Третият е да не скачаш от дюните, защото не знаеш какво има от другата страна.
Имаше доста повече скали и корита на реки от очакваното. Разнообразието на терен през първата седмица беше голямо. Това направи състезанието по-предизвикателно. Дюните започнаха през втората седмица, след като навлязохме в „Празното каре“. В категория SSV има 46 участника, което я прави доста оспорвана. Харесва ми и това, че пътната карта се дава на сутринта. Това намалява възможността за измами и кара състезателите да разчитат повече на умения и стратегия.
Това е предизвикателство. Това е моят живот.