be_ixf;ym_202007 d_12; ct_50
ЗАТВОРИ
Shots from final day at MotoGP Brno
НОВИНИ

"Казват, че си пристрастен към адреналина" - Кал Кръчлоу говори за MotoGP

Sep 262019

Проницателен поглед и зверски бързи реакции, докато кара с над 360км/ч в MotoGP – Кал Кръчлоу е пилот от „старата школа“. За много хора той е центъра на вниманието, когато MotoGP се завърне във Великобритания на легендарната писта Силвърстоун. Кал е единственият британец на стартовата решетка, но успя да запише три успеха за Великобритания от 2016-та до 2018-та. През 2016-та завършва втори на Силвърстоун, а 2019-та ще бележи неговото сто и петдесето състезание в MotoGP.

Кръчлоу е побеждавал във всеки шампионат, в който е участвал. От World Supersport (където става световен шампион) през BSB, WorldSBK до MotoGP. Чувството да се състезаваш на най-високото ниво е нещо познато за него, защото го прави от петнадесет години.

Той е част от спорт, който непрекъснато се развива, а атлетите трябва да бъдат изключително прецизни от първите секунди до финиша на всяка сесия.
Какво е да живееш така?

„ХОРАТА МИСЛЯТ, ЧЕ СМЕ ЛУДИ. ТЕ МИСЛЯТ, ЧЕ СКОРОСТТА Е ЛУДОСТ. ИСТИНАТА Е, ЧЕ АКО НЕ СИ ГОТОВ ДА КАРАШ БЪРЗО, МЕНИДЖЪРИТЕ ЩЕ НАМЕРЯТ НЯКОЙ, КОЙТО Е ГОТОВ.“

Трябва ли ти време, за да свикнеш със скоростта? Ти прекарваш десет месеца по състезания и два месеца, в които си далеч от Гран При мотоциклет. Какво е усещането в първите обиколки, когато достигнеш 330км/ч?

Странно е, защото два месеца не си усещал истинска скорост. Винаги ходим в Малайзия за първите тестове. Още в първата обиколка достигаш до 330км/ч. Сякаш си на влакче на ужасите. След три обиколки, очите ти свикват и вече не го чувстваш толкова бързо. В първия ден може да се оплачеш, че мотора е прекалено бърз, но след това свикваш и започваш да натискаш. Винаги искаме още мощност. Само в Муджело нямаш нужда от всичката тази мощ, защото има скок след дългата права! Има изследване, в което вярвам и то казва, че очите ти не правят разлика между това да се движиш с 200км/ч и 400км/ч. Карал съм почетната обиколка на TT и усещането е много по-екстремно от MotoGP. Причината е, че сякаш се движиш в тунел, докато при MotoGP нещата са много по-отдалечени и не се усеща по този начин. Мозъкът ти не го забелязва. Ускорението до 200км/ч е момента, в който усещаш най-много натоварване. Ефекта е по-слаб, когато си заел аеродинамична стойка, но при излизане от завои и страничен вятър пак се усеща.

Има ли моменти, които ти спират дъха?

Не бих казал. За мен е нормално да се движа бързо. Хората мислят, че сме луди. Мислят, че скоростта е лудост. Истината е, че ако не си готов да караш бързо, мениджърите ще намерят някой, който е готов. Казват, че MotoGP е станало прекалено бързо и в някои случаи е така. Примерно, когато се спускаш по някоя права с 330км/ч.

Прави ли ти впечатление, когато гледаш свои снимки или видео?

Не виждам скоростта. По-скоро нещо в стила ми да не ми хареса! Човек винаги е критичен към себе си и иска да се подобри. Дори когато печелиш състезания мислиш, че нещо не изглежда добре. Всичко опира до това как ще влезнеш в завоя, как ще намалиш, колко ще наклониш мотоциклета, какви са линиите ти, но по телевизията изглежда много по-различно от това да си там. Когато караш нещо, което ти изглежда голямо, по телевизията може да изглежда съвсем малко. При нас риска е голям, затова понякога нещо може да изглежда като незначителен момент по телевизията, но ти да го усещаш като нещо значимо.

Tи обичаш колоезденето, но не е ли прекалено ниска скоростта за теб?

Обичам да карам колело, дори повече от това да карам мотоциклет. Хората ще сметнат, че този коментар е странен, но аз наистина не харесвам да карам мотоциклети. Обичам работата си, състезанията и желанието непрекъснато да се подобряваш, но не се наслаждавам на мотоциклетите. Мисля, че след края на кариерата ми ще обикалям с мотор до планините или нещо от сорта. Ние винаги сме на абсолютния лимит, опитвайки се да се борим за всяка стотна. Много е трудно. Разбира се, ако печелиш и си в тази зона е хубаво, но не винаги се получава и е доста тежко. Обичам това, което правя, но нямам мотор извън състезанията. Ако си взема мотоциклет, най-вероятно ще е скутер. Разбирам на 100% защо хората обичат да карат. Не ме разбирайте погрешно. Свободата, емоцията и усмивката, която ти дава. Спорта е забавен, но аз съм постоянно в него. Не можеш да се возиш в MotoGP. Всеки би искал да прекара един ден на моя мотор, но това е защото не им се налага да работят толкова усилено като мен. Обичам състезанията, но е трудно да кажа, че се наслаждавам на всеки момент. На такъв етап съм – знам, че съм бърз – знам, че мога да спечеля и никога не се отказвам. Винаги се опитвам и предпочитам да падна, докато го правя отколкото да се проваля. Такъв ми е стилът. Не съм най-талантливия или изключителен пилот, но съм добър в това да карам мотоциклет. Опитвам се.

Дали издръжливостта необходима при колоезденето е някакъв начин да се пребориш с напрежението от това да преследваш непрекъснато стотни от секундата?

Карането на велосипед ме мотивира, но е много по-бавно от MotoGP и това ми харесва. Повечето пилоти карат други мотоциклети и аз също опитах преди години, но не сработи добре за мен. Не ме направи по-прецизен или по-бърз. Не съм добър в мотокроса или офроуда. Мога да карам колело и съм във форма. Тренирам специално за това и мисля, че съм на добро ниво. Хората ме питат защо се напрягам толкова много, но аз съм си просто такъв. Могат да се катеря, но не съм катерач, обичам спокойствието на изкачването, защото е много по-бавно. Всички обичат спусканията! Аз не изпитвам жажда за скорост на велосипеда, но знам, че ако се справям добре на него, ще мога да се справя добре и в MotoGP.

Как така?

Всичко е в главата ти. Ако си зле на колелото ще мислиш, че ще си зле и на пистата. Другите момчета от MotoGP са по същия начин, когато карали мотокрос или супермото и не могат постигнат добри времена на обиколките.

Имал ли си състезателен мотоциклет, който да те изплаши или да те разтрепери?

Мотор не, но писти – да. Има някои, след които като слезеш от мотора и си мислиш „боже това беше бързо“. Муджело определено е такова място. На Херес след завои 7 и 8 се движим с такава скорост, която не можеш да си представиш. В Барселона усещането е напълно различно, там имаш чувството, че се возиш, въпреки че караш доста бързо.

Когато се върнеш назад към дните на Supersport, смяташ ли че беше лесно сравнение с MotoGP?

Много харесвах Supersport. Не смятам, че е лесно да се състезаваш с мотоциклет. Някои може да смятат, че е лесно, но аз не. В Supersport се чувствах добре и сякаш е лесно, но на мотоциклет от MotoGP не се чувствам така.

Истина ли е клишето, че рискът и адреналина те карат да се чувстваш жив?

Адреналина от състезанията е много силен. Някои може да кажат, че си адреналинов наркоман. На мен състезанията са ми достатъчни и не чувствам нужда да скачам от самолет или някакви такива неща. Рискът в състезанията ми е достатъчен. Не харесвам влакчета на ужасите или бързи коли.

Остава ти още една година в MotoGP. Ще ти липсва ли?

Със сигурност! Има моменти, в които си мисля, че няма да ми липсва, но дълбоко в себе си знам, че не е така. Няма да ми липсва статута на MotoGP състезател или политиката около това. Не съм тук за тези неща. Ще ми липсват отбора, мотоциклета, скоростта и надпреварата, и това да се опитвам винаги да се подобрявам. Не знам още колко години ще продължи това.

ТАЗИ СТАТИЯ ВКЛЮЧВА:

СПОДЕЛИ ТАЗИ СТАТИЯ:

ПРЕПОРЪЧАНО

ЗА ТЕБ